MrTartarian: Chapter Of Light

В тази замръзнала пустош от мисли и сняг се събуждаш в тишина, толкова необятна, че сякаш ти отвръща с чувството, че те слуша. Пейзажът се простира безкрайно, всяка посока е еднаква, всяка сянка е ехо от колебанието ти. Започваш да вървиш – не защото знаеш накъде да отидеш, а защото стоенето неподвижно е като да се откажеш от самия студ.